Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02 17:02 - По пътя към Бог
Автор: anaevada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 07.02 17:09


 

 

По пътя към Бог е добре да знаеш кога да вървиш по-бързо, кога да забавяш крачка и кога да спреш да отпочинеш. Понякога е добре да съзерцаваш пейзажа, друг път – да внимаваш къде стъпваш, а често – да потъваш в мислите си и да слушаш само туптенето на сърцето си. Едно единствено нещо никога не трябва да правиш и то е да забравяш целта си: има хиляди пътища, на които можеш да се озовеш, но твоята цел е само една. 

 

Сега ще попиташ: „а кой Бог е моят?“. И истината е, че аз няма как да ти кажа това. Не познавам лично Бог, за да знам на кого какъв е отреден. Всъщност, аз знам твърде малко и чувствам твърде много, за да съм способна сама на себе си да призная кой е моят Бог. И кой е Бог въобще. Знам само едно: Бог съществува. И макар да има хиляди имена и образи, в края на деня или пред лицето на смъртта всички се обръщаме към него като съм светлината: виждаме го и го чувстваме в цялата му целокупност. Защото в тъмни времена ние най-добре разбираме, че светлината не е даденост и че нейната липса не означава мрак. Защото тя не липсва. Понякога ние просто ѝ обръщаме гръб така както половината земя обръща гръб на слънцето нощем. Понякога мракът означава, че твърде дълго сме държали очите си затворени и сърцата си – слепи за любовта: онази любов, която някои наричат „Божия“; онази любов, с която светлината ни гали в ярките дни и ни помилва в тъмните нощи; онази любов, от която са изтъкани всичките наши нишки… И докато съществуват звездите и планетите, докато има живот, ние може да сме сигурни, че в тази и във всички вселени светлината ни е отредена, а изходът от тунела на мрака е на една ръка разстояние. 

 

Затова по пътя към Бог не бива да се отказваме, не бива да си поставяме граници и да зачеркваме като на морски шах грешните полета. Грешни места няма, грешен опит няма и няма грешни стъпки. Всяко знание, всеки копнеж, всяка мисъл и дъх, и усещане е божествено. Когато приемем себе си и разберем, че сме звезден прах, ще сме готови да поемем още по-целеустремено към Бога.

 

А днес аз наричам „Бог“ всичко и нищо, началото и края, светлината и мрака, мълчанието на звездите и приказките на морето. И не, нямам предвид никой религиозен Бог. Бог е отвъд всички религии и това твърдение в известна степен е атеизъм или иначе казано – без-божност. Да, наистина, аз отричам божността – ето една красива, нова дума. Божността е качество, а Бог е всичко друго освен това. Тогава да му дадем друго име в името на настоящата идея! Светлина, Любов, Блаженство, Път? Както и да го наречем, пътят няма да се извърви сам. А посоката е само една – към вечността.

 

Вървим нататък и никога не спираме. Единствената константа в нашето безкрайно лутане е промяната. Вярваме, че щом извървим пътя, всичко ще свърши – ще сме достигнали завинаги и безвъзвратно вечността, която пребъдва отвъд всяко знание, всеки копнеж, всяка мисъл и дъх. И именно затова с нашата мисъл, че сме стигнали, ще се роди нова мисъл, нов копнеж и нов път. И така, докато дъхът ни не свърши и не се слее с дъха на другите, които още вървят или с дъха на онези, които тепърва поемат по пътя си. Понякога те ще разпознават отколешна мъдрост и красива древност по пътеките, които вярват, че никога не са виждали и 

че са съвършено нови. А ние ще сме там и ще вървим редом с тях, в тях, не като живи същества, а като частичка светлина, която е срещнала своя Бог, и чиито единствен смисъл и копнеж е да извърви отново и отново и отново пътя към него, както правят планетите със звездите си, както звездите пътешестват, както Всемира върви към себе си… А Пътят, проекцията на нашите стъпки и знания, и копнежи, и мисли и дъх, казано с думи, е една двойна, тройна, петорна, множествена спирала с безброй много спирали по всичките си ръкави, без начало и без край. 


Все някъде всичко започва, дори да не знаем къде ще свърши. Дори този текст е започнал едва няколко абзаца по-нагоре. И това, убедени сме, е неговото същинско начало. Но всъщност той е започнал от някакво знание, копнеж, мисъл и дъх… Много, много отдавна, преди да бъде написан. Да, той е започнал по пътя към Бог. А къде ще свърши, не определя липсата на знаци или белотата на останалото разстояние. По пътя често не виждаме стъпките на онези, които са вървели преди нас и които ще вървят след нас, а понякога дори на хората, които вървят редом с нас. Често Светлината е толкова силна, че ни заслепява, но ние не ставаме незрящи, а просто слепи за миналото, настоящето и бъдещето. И започваме да живеем тук и сега. Често Любовта е толкова силна, че ни кара да полетим някъде високо-високо над пътя, но ние не го губим, а напротив – виждаме го в целия му мащаб и красота. И да, често блаженството ни кара да забравим кои сме и да попитаме „кой Бог е моят?“. И именно в тези моменти, когато забравяме своята Истина, ние я преоткриваме по още по красиви и величествени пътища. И когато докоснем Вечността и всички въпроси са отговорени: къде, защо, какво… остава един въпрос, който ни отвежда обратно по новия стар път – как? И истината е, че ние няма как да кажем това… освен със знание, с копнеж, мисъл и дъх… И тогава кога е започнало всичко и ще свърши, кога е краят и началото на този текст, щом в нашия свят заради нашите сетива всичко се мери? Хайде, да премерим душите си… Защото отговорът на въпроса кога почти изцяло се съдържа в него… И когато зададем този простичък въпрос стотици, хиляди, милиарди пъти по Пътя, получаваме отговор на нашите колебания за и във времето. Така че, хайде, да попитаме още само веднъж: кога е започнало всичко и ще свърши, кога змията ще захапе опашката си, кога спиралата се е появила и ще изчезне в самата себе си?... Кога е никога. Защото Пътят е огледало в огледало в огледало на самия себе си. Сън в съня в съня в сън, чийто двоен огледален образ е изкривен единствено от нашето желание да спрем да вървим или да спрем да четем… И това е кривата на щастието.

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anaevada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 146987
Постинги: 174
Коментари: 220
Гласове: 963
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031