Присъни ми се синкава мъгла:
летях през нея и не спирах
без двигатели и без крила

този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си

 
Отлиташ, накърмен със лято, с целувки и ласки от мен
аз се боря неистово с вятъра и тежък е първият ден...

Бих литнала веднага,
ако можех да се приземявам.
Ако можех да търгувам с вятъра,

Тупти дъхът на розите в ноздрите…
вятърът се разхожда по клепките…
зениците бавно отпиват от небосвода…