Тупти дъхът на розите в ноздрите…
вятърът се разхожда по клепките…
зениците бавно отпиват от небосвода…
а май привършва с вкус на череши.

Капе по устните майският дъжд...
разтриса брадичката поредният гръм…
по врата се стича светкавица,
по гърдите… изгрява дъга.

Ръцете стискат букети и блянове…
краката се надбягват с босоногата пролет…
и на гърба все повече тегне идният юни…
а на душата… анатомията на вечността.