тази смърт не е моя

аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си

аз още живея – усещам го по болката в слепоочията

този гроб не е мой, а аз приклякам до него

за да се убедя, че не пише моето име

за да се убедя, че небето няма да се свлече на пластове върху главата ми

и се убеждавам – този гроб няма надпис... или е избелял от времето...

и от сълзите...

може би този гроб е празен и чака някой да легне в него...

някой, който вече в нищо не иска да се убеждава...