Стая пет на пет,
две лампи,
никакви пердета...
в нея ние с теб играем си на Хамлет...
и Жулиета.  

Колко често в тази стая
бъркам роли, светове, вселени
и не помня даже 
ти ли Шекспир беше
или аз те пиша тебе?  

Колко струни се изплакаха, к
олко гласове се сгромолиха
докато на тази сцена до припадък
от отровата отпивахме...  

Не чухме никога аплодисменти...
нима не стига ритъмът на твоето сърце? 
Когато спуснат се завесите отново,
ти ще си Ромео; аз... ще пиша други редове...

...пак се припознах