Постинг
09.11.2021 20:07 -
Онзи друг свят
В някой друг свят математиката я няма. Не и такава, каквото я познаваме. В онзи друг свят няма нула, нито единица, нито множество – всичко е свързано и неразделимо. Непреброимо. В онзи друг свят съществата живеят във въздуха, не във водата, нито на земята. Това, което ние наричаме „небе“ и „земя“ за тях са опасващите слоеве на местообитанието им. Никой не ходи там. Те просто се реят из нищото. Светът им няма цветове, той е изтъкан единствено от светлина (но не такава, каквото я познаваме). Самите те са светлина. Мънички частици светлина в никоя от познатите ни досега форми, свързани по начин, който не позволява преброяването им... или разделянето им... Всяка частичка светлина носи в себе си други, които се събуждат и заспиват спонтанно. Те са същества в съществата, които не се раждат и не умират... те само се събуждат или заспиват. За тях просто няма начало и край. Времето там тече другояче, а може би дори изцяло отсъства.
В онзи друг свят няма градове, улици, сгради. Няма пари, храна и въобще материалност. Но няма и слово. Там съществата не мислят чрез образи, думи или усещания. Те комуникират по начини, които още дълго няма дори да успяваме да си представим... в редките случаи, в които им се налага да го правят, защото те са неизменно свързани. Там няма аз-ти, горе-долу, напред-назад-встрани. Там просто няма къде да отидеш, защото си на най-правилното място във всеки един момент. Там си най-правилният, най-добрият ти и промяната има други стойности... и смисъл. Там си само по себе си. Там си „ние“. Няма „вие“, няма „те“. Няма „има“. Нито „няма“.
Освен всичко, там е трудно да се влюбиш... Една светлинка не може да бъде с друга и обратно, ако всичките светлинки в тях и тези вътре в тях, и тези вътре в тях, и така до безкрай... не се обичат също. Но една или няколко светлинки може да са споделени в две или повече други светлинки. Тук не говорим за размер, обем, тегло, по-малко или голямо. Та това е светлина! Неделима и неразрушима...
Може би се питате какво би станало, ако някой натрапник се опита да разруши техните... съществуване, живот... как да го нарека? Тяхната светлина? Е, на първо място той ще трябва да се справи с времето, отсъстващо или течащо другояче, с безтегловността и най-сетне – със собствените си мисли и тяло. И ако все пак успее някак да стигне до онзи друг свят, той ще стане просто на... светлинка.
В онзи друг свят няма градове, улици, сгради. Няма пари, храна и въобще материалност. Но няма и слово. Там съществата не мислят чрез образи, думи или усещания. Те комуникират по начини, които още дълго няма дори да успяваме да си представим... в редките случаи, в които им се налага да го правят, защото те са неизменно свързани. Там няма аз-ти, горе-долу, напред-назад-встрани. Там просто няма къде да отидеш, защото си на най-правилното място във всеки един момент. Там си най-правилният, най-добрият ти и промяната има други стойности... и смисъл. Там си само по себе си. Там си „ние“. Няма „вие“, няма „те“. Няма „има“. Нито „няма“.
Освен всичко, там е трудно да се влюбиш... Една светлинка не може да бъде с друга и обратно, ако всичките светлинки в тях и тези вътре в тях, и тези вътре в тях, и така до безкрай... не се обичат също. Но една или няколко светлинки може да са споделени в две или повече други светлинки. Тук не говорим за размер, обем, тегло, по-малко или голямо. Та това е светлина! Неделима и неразрушима...
Може би се питате какво би станало, ако някой натрапник се опита да разруши техните... съществуване, живот... как да го нарека? Тяхната светлина? Е, на първо място той ще трябва да се справи с времето, отсъстващо или течащо другояче, с безтегловността и най-сетне – със собствените си мисли и тяло. И ако все пак успее някак да стигне до онзи друг свят, той ще стане просто на... светлинка.
Няма коментари