Прочетен: 1810 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2013 19:57
Много мразя да вали дъжд – това значи кал и облаци. Облаците значат .. облачно небе. А облачното небе значи ... несиньо и неслъчнево небе. Гнус. Като за начало, хората, които не харесват слънцето, са луди за връзване (не като мен, от скучните) – толкова е мрачно всичко и толкова бледи са цветовете, когато няма слънце. Нещо като библиотека без ... Маркес. Хъх. (знам какво ти е в главата, Слънце) За сметка на това обичам страшно много самия дъжд, когато времето запази благоприличие и не стане студено, разсърдило се безвъзвратно, като отегчена домакиня на мъжа си.
Онзи ден валя точно така. Излизаме аз и Б. 30 минути по-рано от последния час, защото госпожата пускаше да си тръгнат готовите с контролното. Много обичам така. В такива обстоятелства с Б. и Ж. излизаме първи. Получава се от самочувствието, че и да не знаем нещо, друг едва ли ще го знае. Не че не обичаме да си подсказваме – системата действа винаги безотказно. Та, излизаме от сградата с Б. , както казах – страхотна откачалка, която обича барабани и шотландска музика, и мрачно, студено време, и седи точно зад мен – и то вали! Е, кажете как да не изрецитирам на Б. с цялото удовлетворение на света Маркес:
„Валя четири години, единайсет месеца и два дни. Имаше времена на ръмене, когато всичко живо си постави официални дрехи и направи физиономия на оздравяващ, за да отпразнува спирането на дъжда, но скоро привикнаха да тълкуват паузите като предизвестия за усилване. Небето се продънваше в шумни бури, а Северът пращаше урагани, които разпердушиниха покриви и събориха стени, и изровиха от корен последните чукани на плантациите. (...) Един петък в два часа след пладне светът бе осветен от глупаво, алено и грапаво като тухлен прах слънце, почти толкова свежо, колкото водата, и не валя в продължение на десет години.”
Това фрагментче ме плени от момента, в който го чух, изпълнено от Севда Шишманова във филма й за „Сто години самота” за „Голямото четене” на БНТ. Гласът й, интонацията, образите от Картахена де Индиас .... После щях да се явявам на един кастинг с него, но мама не ме пусна от съображения за сигурност – „актьорите са развратни хора”. (Сефте.)В един момент, освен най-прекрасно звучащото нещо на света, изпълнено с невъобразима красота, открих сама за себе си причината, поради която толкова покъртително го обожавам – беше нужно само да заменя дъжда с любовта. Така се случва в природата, така се случва и в съзнанието – ще обичаш 5 години, мислейки си толкова пъти, че вече не обичаш, докато всъщност обичаш, а просто не усещаш ... а накрая, когато спреш, няма да обичаш 10 години. (Сефте)
А Б. попита малко несигурен дали цитирам Маркес. Знае точно две неща за него – че го обожавам и че е писател. Маркес никак не му влиза в сферичката на литературата, която харесва просто защото, както той сам казва, не обича да чете литература, предпочита някоя хубава книга. Това ми го каза в контратеза, антитеза или в затапващ отговор, сигурна съм, че е все тая как ще го наречем, когато му заявих пламенно, че Маркес пише велика литература. Казвам:”разбира се, че е Маркес”. А Б. попита озадачен:
- Маркес откога е поет? – сега вече знам какъв отговор трябваше да му дам.
- Не е нужно да бъдеш поет, за да пишеш поезия.
Да не се допуска двигател на кола да раб...
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Мисли на :::3D))), а за разказчето ти съм уверен, че стъпваш с крачка напред.Браво!