сънувам те през нощ и ден:

като странстващ вятър идваш

и си тръгваш

като дъх от странстващо море,

което няма свое дъно

сънувам те, когато вън снегът вали,

когато слънцето напича тежко

и изгаря,

когато времето обърка се дори

и своя танц започне да забравя

сънувам те във ада и във рая

и ангелите ми политат, и демоните ми

пълзят,
щом твоят лик изникне от безкрая

богиня ли съм, пожелавам да умра


сънувам те в съня на някакво дете,

което щом порасне, пише,

че сънува,

а в разказа му – твоето сърце

тупти... и дружно с думите римува