Говориш на бялата стена… а понякога тя ти говори.

Все така вярваш, че не си луд, защото стриктно си пиеш хапчетата – два пъти по петдесет грама от антиепилептичните и веднъж по десет от антипсихотиците. Психиатрите те уверяват, че терапията е обещаваща и резултатна… Сигурно наистина е добра, но за някой, който не е сънувал египетски мау и не е обичал да се люби на отперден прозорец, докато крещи нечие име в тъмнината на нощта.

Опитваш се да се убедиш, че не отричаш, че може би си луд. Сложно звучи, нали?... И ти често едва смогваш да структурираш добре изреченията си. Отвличаш се по всички онези думи, които знаеш. Искаш да изговориш всичко, което усещаш като вплетено в самите неврони на мозъка ти…

О, а мозъка! Тази тема ти е най-любима. Или беше, докато не осъзна потенциала на човешката фантазия да хаби думи и време да обяснява необяснимото. Преди обичаше мозъка. Страшен е този мозък. Интересен е. Много тайни крие. А сега – сега пак го обичаш, но тихичко, без ненужни възхвали и вълнения, както се обичат дългогодишни съпрузи: все пак с уважение, разбира се… и все пак, с някой и друг скандал. А дали мозъкът ти те обича, е въпрос, който рядко ти хрумва, но обезателно те терзае. А какво значение има, сещаш се тутакси… нали няма да си правите деца!

Ех, този човешки мозък наистина!... Защо се разболява така! Започва да халюцинира прашинки светлина; да чува гласове, които хем са истински, хем не са; започва да вярва в истории, които разказани по друго време и на друго място, биха могли да звучат правдопобно… Ах, това общество, пак се присещаш! Всичко, което мозъкът ти създаде тогава, е истинско и нормално само по себе си, но после… обстоятелствата, контекстът?!... Как ще оправдаеш теориите си, които психиатрите наричат „налудни“, като нямаш никаква подплата?...

Ех, то и зимната ти шуба няма подплата, а ти почти умираш от студ, защото не мърдаш, сякаш стената ще тръгне нанякъде, ако спреш да я гледаш и да ѝ говориш… Студено ти е, това е ясно: зъзнеш и шепотът ти потреперва от тракането на зъбите ти… Но нямаш време да мислиш за уютна топлина или за уютна шуба… Стената те е заковала срещу себе си…