Постинг
01.10.2017 20:05 -
Миоза - Мидриаза
Миоза... Мидриаза... В един порочен кръг без начало и край. Познатата игра. Гледа ме право в очите. Като бездомно куче съм. Като наркоман. Чакам порцията блудкава попара. Спринцовката. Потича ми слюнка. Вените ми изпъкват. Нека ми даде моето. Ще му се отплатя. С щедри целувки. С дълги прегръдки. С отдаване. Колко евтино продава късчета от себе си. Душата си. Но и аз продадох своята. За неговата се заблудих. Оказа се лоша сделка. Продадох я за едни зеници... за един трепет... за едно "сбогом". Сбогом. Отива си. Но някога ще се завърне. Не страдам. Има вселени във вселените. В някоя от тях ние още сме заедно. И се обичаме. Без значение е. Защото на тази земя в този век моето тяло иска неговото. Очите ми искат да се влеят в неговите сини очи. Затова все пак има болка. Да зная, че боли. А може би да се заблуждавам. Може би има грешно назовани или грешно изпитани усещания. Да сбъркам в сетивата си. Да ги объркам. И цялото това приключение да е пътуване към... самотата. Вероятности. Надежди, погълнати във вихрушката на разпада. Разпада се. Любовта му към мен. И целият ми свят. А зениците продължават да си играят с мен, докато той казва последно "сбогом". Поредно "сбогом". Утре ще се завърне. С утрото. Със светлината. Но ще е друг. И сините очи ще потъмнеят....
Преди 19 години
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Прочетен от създаването: 6000000 + ЙЕЕЕ....
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Прочетен от създаването: 6000000 + ЙЕЕЕ....
Няма коментари