*** :: Бял гълъб

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.09.2017 19:48 - Бял гълъб

Автор: anaevada Категория: Лични дневници

Прочетен: 1039 Коментари: 0 Гласове:

Бял гълъб. Днес виждам бял гълъб за втори път в последната седмица. Прелита над главата ми като ангел. Навява ми спомени. Едно време и аз летях. Бях до Бога. Любов. Вчера баща ми, на 44 години, каза, че не влага никакви чувства в думата "любов". Съмнявал се и аз след време да вярвам в нея. Било жалко. Жалко е. Но какво от това? Един ден всеки ще умре, след като е умирал хиляди пъти в нечии сърца. Аз поне ги убивам. Патологично е. Парализирам ги, бдя над вдървените им тела, плача на гробовете им. И някой ден те наистина умират за мен и остава само споменът. Спомени. И от тях не остава нищо накрая. Само една вселенска памет за случилото се. Една енергия, която се преобразява до свършека на всичко. Това е магията. А любовта е просто дума. Думи. Отлитат още преди да ги изречеш, като белите гълъби, които едва си зърнал. Вричам се. Без значение е. Обещавам и убеждавам. Все думи, които летят и се извисяват, но аз не политам с тях. Думите имат свойството на душите. Съществуват свободни, но без да живеят наистина. Странстват по света, докато не намерят правилният приемник, който да им вдъхне живот. Не искам да приемам! Искам да съм приемана. Човешка участ. Няма отърване. Само понякога. В любовта. Една проста думичка. Целият свят страда от нея. По-добре да я замениш с други думи. Привързаност. Взаимност. Приятелство. Тези думи са сякаш по-трайни. Нетрайни сме. Това е най-висшето ни качество.

Нагоре