Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09 23:07 - Целувката – 1ва част
Автор: anaevada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Заспиваш и сънуваш една целувка: толкова топла и мека, че цял живот я помниш като случила се в действителност. Осезанието ѝ по устните ти е правдиво и съвършено. Отпечатъкът ѝ в съзнанието ти разбива на парчета всяка някогашна представа за смисъла на съществуването. Парчета, които ще събираш цял живот... понякога неискан и често отлаган. Заспиваш и се събуждаш точно толкова нощи колкото правят 19 години на непоклатима вяра, че целувката е истинска. Но тя няма свидетели, а ти не се осмеляваш да попиташ дали е реална единствения човек, който би могъл да ти потвърди. За какво? За да се разбият на парчета отново всичките стожери на мисълта ти? Неговите устни са топли и меки върху твоите устни. И това стига. Поне засега. 


Ти си малко момиче с големи, любопитни очи. Косите ти са дълги, устенцата – тънки, а сърцето ти – пълно със съмнения. Душата ти е още млада и засега не те боли. Но това не значи, че не обичаш да плачеш… или да страдаш. Ти плачеш, когато изстрелът пробива стената на стаята, в която спиш. Ти плачеш, когато майчината гръд ти е отнета. Ти плачеш, когато леля ти умира. Ти плачеш, когато се ражда единственият ти брат. Ти плачеш, когато… нещо изщраква в мозъка ти и разбираш, че ключът за щастието е повреден. И дори по-лошо – ключът за разума ти е изтръгнат с кабелите.

Ти си малко момиче, което сънува чудовища и се страхува от тъмното. Годината е 2002-ра, но „твоите“ чудовища са стари като света. Може би по-стара е единствено целувката: нежно олицетворение на сблъсък и на кънтящо като милиарди куршуми съединяване, дало начало на всичко. А ти си толкова млада: още бъркаш посоките и не разбираш добре как тече времето. Знаеш, че днес е нов ден, но колко дни или години са минали от началото на твоето „всичко“? Знаеш, че сега не си вкъщи, но къде е твоят дом? Още те водят за ръка и това знание е сякаш излишно. Поне засега.

Слушаш непреодолимо чувствената мелодия на цигулката. Тя сякаш заговорничи с въртеливото движение на снежинките навън. Ти си някъде вътре и е топло. Ти си някъде на дълбоко в себе си и е уютно. Музиката те помирява със съмненията на сърцето ти: те не изчезват, но се превръщат в ноти на тежко адажио. Красиво е. А съзнанието ти бавно се стопява в синкава мъгла от уединение и само тялото ти остава насред голямото помещение на втория етаж, в сградата на детската градина и сиропиталището, в града, в който си се родила преди 5 години.




Следва продължение...



Гласувай:
1
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anaevada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 172958
Постинги: 191
Коментари: 221
Гласове: 991
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930