не казвам, че съм истински щастлива

но тук животът има мирис на липа

а щом от мене лятото си иде

остава белег върху моята ръка

вече двайсет и отгоре белега

красят ръцете ми, от лятото забравени

а в зимата – отровно ледена

ги гледам до наизустяване

по тях чета съдбата си

и колко още зима ме очаква

а на лятото горчивите остатъци

топят се по езика ми внезапно

не казвам, че съм истински щастлива

това е нещо като богохулство

но от щастието най ми е любимо

когато мирис на липа почувствам