Постинг
08.01.2014 03:19 -
За думите, които не умират
Автор: anaevada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1056 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2014 01:11
Прочетен: 1056 Коментари: 1 Гласове:
11
Последна промяна: 13.01.2014 01:11
Няма нещо по-силно и по-жестоко от Словото, което човеците подхвърлят над главите си, и се убиват. Няма нищо, което да носи повече енергия. Гравитация? Закон за заряда, преминал през консуматора за единица време? А някой физик да е измислил формула за думите, преминали през всяка човешка уста на Земята за единица време? За стойност и потенциал на думата? А за милиардите думи, които съществуват? А за едно просто изречение? Отзвук на думата? За видовете думи според ефикасността... а според делото? О, кой ум ще посмее да изследва вълната на въздействие на едма дума върху един човек... върху двама, върху трима? И да начертае проекцията й върху душата ни?! Слаби са... слаби са днешните физици. Черно на бяло стои пред тях, а те никакъв свян, никакво страхопочитание.
Ето, пред мене чертежи на графики.. цифри... нито думичка... даже мастилото е синьо. Обаче гледам и си викам:"абе, в тая координатна система дали не е скрит светът?". Ами че да, бе, другарю физик, тука, на тая графика, със синьо мастило е начертана Вселената. Неточна е, а отгоре й драскано, драскано... от минус безкрайност до плюс безкрайност, пък начертана на няколко сантиметра. Математиката е непредвидима. А думите... те са много повече, защото са небивали.
Сърдя се на днешните физици, защото са обърнали гръб на света. Точно като мене. Черно на бяло стои пред мен, а аз никакъв свян, никакво страхопочитание. Целите сме думи, но сме вече претръпнали към онова, което създаде Бога. Сега живеем в безумственост, защото мърдаме плътта си и се радваме, а душата ни дори не трепка. А по ръцете, краката, гърба и корема ни е изписана все една и съща дума, която се повтаря ли повтаря... Висш Закон на Дявола:
Човек, човек, човек, човек, човек, човек, човек...
Следващ постинг
Предишен постинг