Поетите мълчат.

Човеците – безгрешници,

а Бог е грешник пръв.

Словото е просто дума.

Любовта – обикновена страст.

Добротата – грозна чума.

Извратеност – първа власт.

Да бъдеш или да не бъдеш –

все пита мъдрият глупец.

Във бъденето на небъдене

той пръв е първенец.

Слънцето е нощна птица,

Луната денем осветлява.

Земята е в Вселената кралица,

на нея Вселената се подчинява.

Антиподите не са антонимични.

земята равна е с небето.

Прозите – вълнуващо лирични.

И как заоблено е острието!

И накрая да призная, трябва:

аз не съществувам, мен ме няма.

И понеже аз съм ти, то значи

на тия думи беше ти писачът.

И понеже аз съм ти, то значи

и ти химера си... невзрачна.