Пътят на словото

Теодора Шандуркова, 8.клас

 

Словото е най-въздействащото и могъщо богатство, създадено от човека. Всеки език е уникален сам по себе си, като чрез него се изразяваме и показваме гледната си точка. Колкото и да ценим българското слово, всъщност повечето хора го приемат за даденост, а то не е. Човек трябва да зачита родния си език точно както и страната си.

За да достигне днешния си облик, словото извървява дълъг път, изпълнен с много трудности. То успява да се развие и съхрани, макар и с доста промени до наши дни. Един от най-древните и сложни езици, а именно българският, ни отличава от останалите народи. Той разполага с много известни художествени произведения, написани от разтърсващите поети Вазов, Ботев, Яворов, Вапцаров, Христо Фотев и мн. др. Те са започнали пътя, но дали ние сме достойни и успели ли сме да продължим тяхното дело?

Хората търсят магията, която да ги абстрахира от ежедневните проблеми и я намират точно в словото. С произведенията то успява да прехвърли човека в друга реалност, в която съществуват мир и хармония.

Вазов и Ботев са запомнени с творбите, възхваляващи отечеството и са останали в историята като героите на България, но в 21. век няма такива, които да умират за родината, а словото често е пренебрегвано. Идеята, с която са започнали това дело, не е била да бъдем продажници. По този начин никога няма да оправдаем очакванията и да бъдем като тях.

Пътят показва как се променя отношението между хората. Едно време  са били задружни и са се подкрепяли един друг, затова са постигнали този успех, който е достоен за уважение. Сега обаче ние го продължаваме като разединени, отчаяни и няма хора, които с творбите си да подбуждат и обединяват народа. Във времето на индивидуализма идеята за обединение не е актуална. Така няма да бъдем горди българи като борците за свобода.

Пътят на българското слово е дълъг, изпълнен с много препятствия, които не са го спрели да се доразвие и да се пишат произведения, които винаги ще останат в сърцата на българското общество. Ще останем ли и ние в историята, както борците за свобода, като достойни българи?

Светлина в светлия празник на езика ни!Гордост че сме го съхранили и споделили !Честито и свято да Ви е!!!:)))

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК



Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883 Иван Вазов /бивш ученик в двукласното Епархийско училище “Св. Св. Кирил и Методий”,където на 11май 1851г.е празнуван днешния празник/!!!:)))