Колко отчайващо красива беше пътеката, по която трябваше да вървя, за да стигна до тухлената къща. Беше покрита с червени цветове. Може би бяха от мушкато. Къщата нямаше покрив, нито прозорци. Имаше само една дървена небесносиня ...

 На Г. 
Ножът е тъп.
Кръвта не тече.

    Когато Нещастието похлопа на вратата ми, тъкмо пиех капучино. Поставих чашата на кръглата, мраморна масичка, станах от креслото, на което се бях настанила, да съзерцавам летния дъжд, пооправих си роклята и се запътих към вратата. Кол...