За думите които не умират
светът е празен
нощта е блудна

 
    Няма нещо по-силно и по-жестоко от Словото, което човеците подхвърлят над главите си, и се убиват. Няма нищо, което да носи повече енергия. Гравитация? Закон за заряда, преминал през консуматора за единица време? А някой физик да е ...

 
    Първи януари, 2014, 00:00 часа. От прозореца ми се вижда цяла София - дребни светлинки на черни фонове на черен фон. ЗАРЯ! Не, зари! Много, навсякъде, една до друга, почти се сливат. Червено, жълто, оранжево, зелено, синьо. Цвят до ...

    Днес ме зове португалското, зове ме Камоиш. Той е някъде там, съвсем близо до Сервантес, в някоя от уличките на София, където най-малко бихте го потърсили. Дъждът се сипе над главата ми, излива се, разбира се, пороен върху мен и ме у...

 -         И запомнете, че атомите, които нямат свободни електрони, не се свързват с други атоми. Те нямат нужда от това. Свързват се онези атоми, които имат свободни електрони и техните спинове са противоположни (тоест, единият електрон...

 Епохата е днешната.
Поетите мълчат.
Човеците – безгрешници,

     
    Не мога да си представя как изглежда същинския ад, да го почувствам и да разбера в какво се изразява със собствените си сетива и душа. Затова ще ви представя ада на героите от едно от най-значимите произведения от испаноезичната...

     Залезът потъна в хоризонта с последните розово-лилави искрици, които всеки ден разпръсква по небето. Нейде над мен трябва да има звезди, но уличните лампи на Плиска ме заслепяват веднага щом вдигна глава към небето, и единственото, ...

 Легнах си с мисълта, че съм графоман, психопат и шизофреник. Прочетох подробни характеристики на разстройствата и установих, че ги имам и трите. Не знаех дали да се притеснявам или както обикновено, да залича информацията от мозъка си. ...

     
На Дари, разбира се, на кого другиго
    Надеждата в една цяла училищна седмица с положителност е срядата. Но да не се подведете, сряда може да бъде и четвъртък, може да бъде и петък, а понякога нещата се нареждат тъй, че една седм...

  
    Книгите ме избавят от реалността, защо да отричам. Моето своенравно и неподатливо на рационалностите Аз би казало, че всъщност те са моята реалност. Но в тия моменти то е затворено в една килийка в дълбините на мозъка ми и докато...

  
    Колко отчайващо красива беше пътеката, по която трябваше да вървя, за да стигна до тухлената къща. Беше покрита с червени цветове. Може би бяха от мушкато. Къщата нямаше покрив, нито прозорци. Имаше само една дървена небесносиня ...