КОГАТО ВАЛЯХА ИГЛИ 
Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги ...

 
Съвременник на любовта,
ти странстваш по трудните пътища. 

Нима е толкова трудно да напишеш роман? Не, разбира се. Можеш да напишеш роман за всичко, от което разбираш или не и то в рамките на седмици. Дори има цял месец от годината, посветен на това да напишеш роман в рамките на 30 дни: ‎Nat...

Пиши, докато не изненадаш себе си.
Докато думите не се стоварят върху плещите ти като едно пропукано небе. С цялата си тежест и величие.
Докато не заплачеш като пеленаче от трагедията на разказаното.

 
живот като цигарен дим
мръсен и отровен

 
Счупеното време
Въобрази си една люлка. 

 
Когато порасна, искам да слушам звука на Вселената. Хиляди атоми как се пръсват 
и отъркват искрите си в моите зеници. Морета от огън как заливат плътта ми

 
… момент!
Светлинният лъч, който разкъсва щорите и прозорците, и дантелените пердета, обхожда плавно всички моменти.

Липсва ми. И когато казвам, че ми липсва, наистина е така. Липсват ми срещите на гарите, по спирките, в малките закътани капанчета. Липсва ми цялото време на света, което е наше, за каквото поискаме – работа, учене, писане, свирене...

Неизбежно е: мирисът на бистра вода винаги ми напомня искреността на възможната любов. 
Тя е онази обич и грижа, с която майка ми ме е потапяла в топлите води на синьото корито в първия ни дом. От този дом, в „експерименталната&rd...

Забрави споменът, който се носи изтощен по повърхността на мъглявото ти съзнание. Ти заспиваш и сънуваш ангели, пременени като девици, които отпиват от теб като от чаша и не спират, преди да се уверят, че нищо не е останало. Забрави, че ...

Когато дъхът ти е близо, 
                                        .... умирам.
Когато дъхът ти далеч е,