От малинов дъх създадена ли бях?
От на тръни пепелта или от огън?
Къде съм расла и къде живях,
коя била е моята утроба?

Цигарен дим ли ми уби душата?
Или бурен, раснал в нея всеки ден?
Вината в мен ли е или в съдбата?
На себе си, на нея ли съм в плен?

Въпроси нижа като в плетка,
шевицата послания изпраща и нарича.
Ответ няма, а душата в клетка
опитва да копнее и обича.

Малинов дъх и малко пепел,
все неща, които вятърът отнася.
Но и да сме глухи, но и да сме слепи,
мирисът поне остава.

Мирише на малини и на изгорено,
значи там душата ми се крие.
И чака търпеливо, изморено
берач един, подпалвач да я открие.