Кога се научихме да умираме? 
Кой ни научи плода да берем,
да откъсваме,
да поглъщаме,
без да сме дъвкали,
обезверени
да се обичаме,
да се възвръщаме
към глада,
да се молим на Бога,
веднъж изоставили го,
да се молим за глад,
да се виждаме голи
и да отричаме, че сме яли,
а вече погълнали го
да мразим плода
на нашето знание,
защото растежът
бавен е, бавен е,
и защото когато изгубим
чистотата си,
с греха не знаем какво печелим
и защото когато владеем
съдбата си,
с отровата не знаем какво сме съумели
да отровим или да унищожим:
смъртта или пък змията или Бога,
при все, че Той е неунищожим
при все че вярата е сляпа,
и понеже слепи се родихме за нашта голота,
ред не въдворихме, а мрак и суета,
и кръста си ще носим,
за мъничко любов да просим,
защото този, който ни създаде,
на век ще ни обича слаби.