Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10 15:20 - Вариации
Автор: anaevada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     И понеже думите не стигаха, си изковахме изкуствени възприятия, които вдъхнахме у другия. Небето над нас се доближаваше все повече и повече, а нощем беше като купол на малка църквичка, който можехме да докоснем с върха на пръстите си, ако се надигнем малко. Чаршафите не бяха от коприна, но ние ги направихме копринени, като отърквахме телата си в тях. Нищо не беше такова, каквото го познавахме, а каквото го пожелаехме. Затова и целувките не бяха докосвания на устни, а сблъсък на звезди, съвършени свръхнови, може би дори експлозии на вселени. Всичко беше достижимо и постижимо в онзи свят. Всичко беше ясно и разгадаемо. Само зениците му ми останаха непонятни и тяхното движение като на туптящо сърце. Но тогава това нямаше значение, защото един от нас летеше щастлив и свободен без цел и без посока. Това не беше той, който познаваше смисъла на живота си и за когото нямаше тайни в изкуството на оцеляването. Волната птичка безвъзвратно изгубила ятото бях аз и това ми струва скъпо. Някаква вселенска сила ме наказа, задето му бях вдъхнала усещането за взаимност, така че паднах на земята като ангел, изгонен от рая. Но и той бе наказан, задето ми вдъхна усещането, че летя, а не ме научи как да се приземявам, и аз му бях отнета. Равновесието малко по малко се възстановяваше и душите се успокояваха, но телата не спираха да се търсят. Всемирната памет за случилото се ги призоваваше в ложето на най-съкровените им страсти. Но неговото тяло беше болно още от зараждането на света и това щеше да означава едно патологично сливане. Моето тяло живееше и за неговото, но без да усетя, то също се разболя. Везните се изравниха и две болни тела трябваше да се слеят в едно здраво, само че тогава душите станаха съвсем раднодушни и за сливане и дума не можеше да става. Дори напротив, всеки тръгна по своя път в търсене на нови думи и нови усещания. Приказката ни имаше своя посредствен край и единствените виновни за това бяхме именно ние. 


Тагове:   приказка,   думи,   вариации,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anaevada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 110957
Постинги: 139
Коментари: 216
Гласове: 912
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930