Постинг
28.09.2017 18:47 -
Открехнат прозорец
Автор: anaevada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2017 18:49
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 28.09.2017 18:49
Тишина. Само едно птиче пее. Един мотор преминава и се чува бръмченето на двигателя. Стаята е светла, навън е тъмно. Легнали сме на леглото. Леглото до прозореца, в първата му стая. Преди малко сме се любили. Зов на хилядолетия. Няма човешки гласове, сякаш няма и дихания. Не чувам сърцето си да бие, но ако се наведа над гръдта му, мога да чуя неговото. Гръд. Татуировка. Вечност. Птички. Сантиментално послание на суахили. Все едно. Вече е забравено. Или не? Ще остане там завинаги, дори и след смъртта му. Освен ако не го ранят смъртоносно именно в лявата гръд и не оставят зееща рана. Тогава няма да има татуировка, нито блудкаво послание на суахили, нито птички, нито завъртяна на обратно осмица. Няма да има нищо, и него няма да го има. Освен вътре в мен. Някъде в дълбините на мозъка ми. Ще има една отворена рана точно до сърцето и поточе кръв. Бистра, червена кръв на здрав човек. А може би не. Колко заболявания ми беше казал, че има? Все едно. Няма да е баща на децата ми. Колко жалко! Но няма да го ранят. Той е негоден за войник, въпреки че стреля добре. Твърде голям авантюрист е, а и вече е стар да постъпва в армията. „Родината ми се нуждае от мен“. Глупости. А си мислех, че неговият пристан съм аз. Къде другаде иначе биха могли да го ранят. В нормален свят по нормално време хората не стрелят просто ей така един по другиго. Заблуди. „Не се заблуждавай, светът е по-лош отколкото си мислиш“. И ти се оказа по-лош отколкото си мислих. Няма значение, вече си тръгна. Остави на моята гръд празнота, за да съм белязана и аз като него. Няма го, няма кой да опре глава на нея. Но това сега е без значение. Важен е споменът. Открехнатият прозорец и избръмчаването на мотора, който сякаш иска да ни изтръгне от съновиденията ни. Важно е усещането. Усещане за една безкрайна нощ и едно безкрайно утро, в което голите тела се чувстват у дома си. Сякаш той не е в чужда страна. Сякаш аз не съм в чужд дом. Безвъзвратно завърнали се към... себе си. И това е всичко. Няма трагедии, нито дълбоки послания. Само един открехнат прозорец и един знак за безкрайност.
Няма коментари
