За думите които не умират

светът е празен

нощта е блудна

и сенките са бледи

и струните са тъжни

и чаят е без билки

и кафето без отрова

за думите които не умират

за пепелта получена без огън

за онова листо без клонче

за прашинките от пясък

за вълната на стремежа

за онова нещастно пале

за медальонът без верижка

за думите които не умират

за носталгията без спомен

за нежност без милувки

за сряда без разплата

за драскотините без котка

за листенцата без жилки

за онова нещастно пале

за всичките нещастни псета

за думите които не умират

за вярата без кръст

и за часовника без време

за короните без богове

за църква без олтари

за раздялата без мъка

за утробата безтечна

за думите които не умират

защото смърт без думи няма

за думите които не умират

за слънцето за небесата и за миг...

без тебе

Думите, които не умират
и сарказма без, който не можем........

за противоречието, без което не можем ;)

с тези неумиращи думи :)

Правилно забелязваш АН!

Каква е тази тъжна наздравица в началото на годината, принцесо?
Понеже съм пораснал, ще си пийна за твое здраве и ще я довърша така:
И за живота, който продължава да дири своя смисъл, въпреки че изглежда опразнен от съдържание и въпреки думите, умрели за първи път...

Ми, наздраве!

Наздраве! Не за днес и за вчера, а за утре. Изпий една голяма глътка очакване да се роди слънчевото утре, после счупи чашата...