На Г. 
Ножът е тъп.

Кръвта не тече.

Обичам дъждът.

Обичам кафе.

Режа отново.

Пак не тече.

Почти е готово.

Раните – две.

Рани не са.

Просто илюзия.

Кръвта е блажена.

Носи ми музата.

И кръв няма.

Пак те излъгах.

Понеже Адриана

не искам да бъда.

Адриана не лъже –

ти знаеш добре.

Адриана е лоша.

Със лошо сърце.

Но ето го ножа

във мойте ръце:

одраскана кожа

и плахи нозе.

Страхувам се много.

Ах, как ми личи.

Обичам живота.

Но много боли.

Обичам и теб –

ти знаеш добре.

Добра или не –

все нося сърце.

Все зная доброто

да мисля и върша.

Но излиза все злото.

И мирише на мърша.

От мърша обаче

кръв не тече.

Хиени я влачат

И смърт я зове.

И аз не кървя.

И знаеш ли що?

Вървя ли вървя,

правейки зло.

 

Ритъм няма, рима няма.

Мършите не сме поети.

Радост няма, щастие няма.

Ех, злощастници заклети.

 

Отдавна аз –

бунтовник мощен –

искам да ти кажа,

че си елмаз,

ама блестящ и нощем,

месечина във пейзажа.

.....................

 

Ти, аз, двамата.

Ето ни – крале на драмата.

Пред очите ми расте поет,
за кралицата на драмата - букет :))

за рождения ми ден (без да питам), защото ми звучи истинско и свежо :)
Много ти благодаря, Ади!

Дано "Г" не е ревнивец :)))

Дидо! Да съм знаела, да ти напиша нещо повече, приятелю!
Честит Рожден ден, да си ни жив и здрав и продуктивен и в поезия, и в музика! Прегръщам те силно, много силно!