Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2013 16:39 - На гълъбчето, което умря в ръцете ми
Автор: anaevada Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4520 Коментари: 7 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    От край време живея с онова чувство, което ме кара да си въобразявам, че съм единствена на света. Живея без аларма сутрин и без точно определен час за лягане вечер. Живея, ядейки по всяко време, всичко, всякак. Живея без да ми пука, без да си давам зор. Живея без да живея, признавам. Затворена вкъщи всичко изглежда еднакво, вечно, замряло – здравецът никога не увяхва, небето винаги е синьо, хората са радостни, дърветата разцъфващи – светът е повече от прост. Обикновен. Вечен. Замрял. Светлината свети, водата тече надолу, цветята растат нагоре, звукът се чува – светът е повече от прост. Даденост. Вечна. Замряла. Рядко се сещам, че друг може да обича, че друг може да страда, че някой друг освен мен, видите ли, може да диша ... да съществува. Че нечия чужда глава може да намокри дъжда, че нечии чужди коси може да разчорли вятъра, че за някого другиго може да изгрее слънцето...Аз съм единствена на този свят. Непринудена. Непревзета. Нелоша. Негруба. Неглупава. Несмешна.Без предразсъдъци. Без лъжи. Без грехове. Да! Аз съм същинското съвършенство! Съвършеното съвършенство! Не. Аз съм съвършеното НЕсъвършенство. Но във всеки случай, независимо какво съм, то аз съм това нещо по съвършен начин, разбирате ли?! Защото аз съм аз и по-съвършена от мене няма, защото по-Бог от мене няма, „защото тука/аз съм господарят/и мога да съм колкото си искам луд”! Мога и много повече – една лудост не стига – напротив, трябват много – колкото пъти вдишам, толкова! 

    Но понякога ......... Понякога се случва гълъбче да кацне на терасата ти и да издъхне в ръцете ти. Да, понякога се случват и такива работи и е нормално да се просълзиш над мекото му, по-меко от коприна, оперение. Нормално е сълзицата ти да падне върху крилото му и е нормално главицата му да се отпусне назад, ако не я придържаш леко в дланта си. Нормално е и да откаже трошичките стар хляб, които му предлагаш, а още по-нормално – да не се опитва да избяга, когато го приближиш. Пред смъртта и в смъртта съществата не се боят, не изпитват глад, нито жажда.

    Смъртта и тя е обикновено нещо, да не се излъжете. Даденост. Вечна. Замряла. Като всяко нещо, което се случва, тя е просто даденост. Хората имат мечти, илюзии, фантазии, защото не обичат даденостите. Сами по себе си и даденостите не се обичат, защото да не се обичат за тях е същинска даденост.

    Държейки мъртвото си гълъбче с едва притворени очи, аз плаках силно и му обещавах друг гълъб да не умре в моите ръце...

 



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Нестандартни мисли
05.04.2013 22:31
Пред смъртта и в смъртта съществата не се боят, не изпитват глад, нито жажда.
Имаш право да мислиш така, но много ти е рано да мислиш за смъртта. Особена философия - сантименталност и малко лудост ( защото по-Бог от мене няма, „защото тука/аз съм господарят/и мога да съм колкото си искам луд”! )
цитирай
2. anaevada - Благодаря, че се отбихте. :)
05.04.2013 22:48
Това е от едно стихотворение на Георги Рупчев, което боготворя. :)
цитирай
3. aip55 - Това е от едно стихотворение на Г...
06.04.2013 07:22
anaevada написа:
Това е от едно стихотворение на Георги Рупчев, което боготворя. :)

За нищо приятелко! Хубав уикенд и много усмивки......
цитирай
4. didoignatov - Браво, Ади!
06.04.2013 10:44
Как детската ти главица ражда такива мисли, не мога да знам, но си уникална и те чета с удоволствие. И аз съм на мнение, че ти е рано да мислиш за смъртта, но това, че го правиш, те прави ГОЛЯМА.

Поздрави!
цитирай
5. anaevada - :) :) :)
06.04.2013 15:22
О, Дидо, толкова ти благодаря! Хора като теб ме карат да засияя - удивително е как няколко мили думи правят човек безбожно щастлив!

За гълъбчето ... то наистина умря. И аз наистина много плаках.
А за смъртта ... отдавна съм й претръпнала. Не че постоянно не я мисля. :) Даже напоследък си мисля завещанието и гроба. :) Като посъбера пари, ще почна да си строя гробището - страшно красиво съм го намислила. :)

Поздрави и много, много, много слънчев ден, Дидо!
цитирай
6. vmir - Или пиши, или потърси хоби да ангажираш и притъпиш чувствителното си въображение.
11.04.2013 16:28
И не слушай мрънкачите наоколо, защото не са откровени като теб, а крият каквото не им отърва. Склонна си да се самообвиняваш, имаш добро сърце, намери си убежище от евентуалните критикари. Движението по ръба на бръснача изисква много сили и търпение. Стискам ти палци.

Дано силата да бъде с тебе!
цитирай
7. makont - Красиви и искрени мисли, да, ти си единствената в рамките на своето его,
12.04.2013 16:04
наистина няма друга като теб. А за гълъбчето не тъжи, те умират, въпреки теб и независимо от това, колко грижи ще положиш, за да не се случи това. И излез от този Ад, животът е РАЙ, запомни го. Усмивки и много слънце!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anaevada
Категория: Лични дневници
Прочетен: 266978
Постинги: 208
Коментари: 225
Гласове: 1039
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031