От край време живея с онова чувство, което ме кара да си въобразявам, че съм единствена на света. Живея без аларма сутрин и без точно определен час за лягане вечер. Живея, ядейки по всяко време, всичко, всякак. Живея без да ми пука, без да си давам зор. Живея без да живея, признавам. Затворена вкъщи всичко изглежда еднакво, вечно, замряло – здравецът никога не увяхва, небето винаги е синьо, хората са радостни, дърветата разцъфващи – светът е повече от прост. Обикновен. Вечен. Замрял. Светлината свети, водата тече надолу, цветята растат нагоре, звукът се чува – светът е повече от прост. Даденост. Вечна. Замряла. Рядко се сещам, че друг може да обича, че друг може да страда, че някой друг освен мен, видите ли, може да диша ... да съществува. Че нечия чужда глава може да намокри дъжда, че нечии чужди коси може да разчорли вятъра, че за някого другиго може да изгрее слънцето...Аз съм единствена на този свят. Непринудена. Непревзета. Нелоша. Негруба. Неглупава. Несмешна.Без предразсъдъци. Без лъжи. Без грехове. Да! Аз съм същинското съвършенство! Съвършеното съвършенство! Не. Аз съм съвършеното НЕсъвършенство. Но във всеки случай, независимо какво съм, то аз съм това нещо по съвършен начин, разбирате ли?! Защото аз съм аз и по-съвършена от мене няма, защото по-Бог от мене няма, „защото тука/аз съм господарят/и мога да съм колкото си искам луд”! Мога и много повече – една лудост не стига – напротив, трябват много – колкото пъти вдишам, толкова!
Но понякога ......... Понякога се случва гълъбче да кацне на терасата ти и да издъхне в ръцете ти. Да, понякога се случват и такива работи и е нормално да се просълзиш над мекото му, по-меко от коприна, оперение. Нормално е сълзицата ти да падне върху крилото му и е нормално главицата му да се отпусне назад, ако не я придържаш леко в дланта си. Нормално е и да откаже трошичките стар хляб, които му предлагаш, а още по-нормално – да не се опитва да избяга, когато го приближиш. Пред смъртта и в смъртта съществата не се боят, не изпитват глад, нито жажда.
Смъртта и тя е обикновено нещо, да не се излъжете. Даденост. Вечна. Замряла. Като всяко нещо, което се случва, тя е просто даденост. Хората имат мечти, илюзии, фантазии, защото не обичат даденостите. Сами по себе си и даденостите не се обичат, защото да не се обичат за тях е същинска даденост.
Държейки мъртвото си гълъбче с едва притворени очи, аз плаках силно и му обещавах друг гълъб да не умре в моите ръце...
Имаш право да мислиш така, но много ти е рано да мислиш за смъртта. Особена философия - сантименталност и малко лудост ( защото по-Бог от мене няма, „защото тука/аз съм господарят/и мога да съм колкото си искам луд”! )
За нищо приятелко! Хубав уикенд и много усмивки......
Поздрави!
За гълъбчето ... то наистина умря. И аз наистина много плаках.
А за смъртта ... отдавна съм й претръпнала. Не че постоянно не я мисля. :) Даже напоследък си мисля завещанието и гроба. :) Като посъбера пари, ще почна да си строя гробището - страшно красиво съм го намислила. :)
Поздрави и много, много, много слънчев ден, Дидо!
11.04.2013 16:28
Дано силата да бъде с тебе!
12.04.2013 16:04