„А нещо дириш ли, намираш го...”

 

За участта на търсещия – от Едип на Софокъл до Аурелиано Вавилония на Маркес

    Търся те, търся те, Аурелиано Вавилония, сред разрушения от библийския ураган  Макондо и сред вятъра, „хладен, зараждащ се, пълен с гласове от миналото, с шушнения на някогашен здравец”, и сред санскрита в граматиките на каталанския мъдрец. Къде си? Искам да те намеря. Искам да ти разкажа за един друг търсач, дотук сме само двама – ти и аз. Срещнах го по пътя на собствените и чуждите носталгии – сляп, „проклет, безчестно роден”. Искам да ти разкажа за него – за спелите му очи по-слепи от тези на Урсула; за трагическата му вина, по-вина от твоята; за рода му – пу в беда от твоя. За живота му на търсач.

    Той беше цар. Казваше се Едип. Убил бе баща си, а делеше ложето с майка си. И в нейната утроба двойно семе бе посял. Помниш ли страстите си с Амаранта-Урсула насред домашната джунгла, когато довършвахте „с предана любов сина, започнат с безчинствата на мърсуването” ? Амаранта-Урсула бе твоя леля, но ти не знаеше. И Едип не знаеше за майка си. Някой отдавна бил казал, че тъй ще се случат нещата, втори предрекъл, трети пояснил. Ако тръгнем да търсим защо и кога, там, където почва всичко, ще се осъмним, „че ти и аз съществуваме в тоя момент”. Но знам, че проклятие имаше. Имаше и също един Тирезий, който все приличаше на Мелкиадес, понеже както него беше „силен с правдата”, и както него все казваше всичко „тъмно и загадъчно”.

    Помниш ли колко пъти прочете пергаментите на Мелкиадес и не ги разбра? Ей толкова пъти Тирезий каза на Едип за греха му и той не го разбра. Знам, пергаментите бяха шифровани – ще кажеш –, шифровани  звучаха и думите за Едип.

    Ех, Аурелиано Вавилония, няма нищо, което да доближава Човека до Човек повече от търсенето. В търсенето Той е уверен или не – лутащ се –, дързък или не – избягващ –, виждащ или не – слепец. Той – Самотникът, Безумникът, Горделивецът – разкрива една гатанка, разчита едни пергаменти и оттам се почва диренето. Ех, нещастникът! Той – Отричащият – в гнева си обвинява другите, но никога не и себе си. И знае всичко за другите, но никога нищо за себе си. Защото Той си ти, Той е и Едип. Родени да се търсите из „най-заплетените лабиринти на кръвта” и из най-химеричните мъдрости и предсказания, и из развалините на Макондо и Китерон с близките околности, сте обречени да намерите себе си.

   P.S. На оригинала, под текста има и едно "Браво!" и "Отличен 6". :) :) :) 

 

А какъв сп. теб е изводът от великата трагедия "Едип цар"?...

Точно такъв, какъвто съм го написала. :)

Добре де... и "Отличен 6"

(Голяма фукла си, но се надявам скоро да ти мине) :)))

Честита пролет!

Дидо, и на теб да ти преподаваше М., и ти щеше да се радваш на мъничкото и да се фукаш. :D Това ми е първото хубаво есе при нея. :D