Аз, помня, обещах  да не нося

със себе си листа и химикалки

да не скитам,

за да търся

и да прося

на птиците перата за писалки.

Помня, че мечтаех за небето

да е вечно синьо и върховно,

да пада дъжд

без облаци

в морето, 

тежко, празнично, гальовно.

И помня, молех аз звездите,

да изгряват винаги сияйни,

да разчитам

на хората

съдбите,

а да бъдат те безкрайни.

И после молих слънцето високо

да не пада никога зад небосвода,

но от ярост,

срам

или жестокост

то отказа да предава Майката Природа.

После сънувах слънчеви лъчи

небето на парченца да нарязват

сутринта събудих се,

потърсих светлина,

но видях с очи

на изток слънцето си да залязва.