И понеже думите не стигаха, си изковахме изкуствени възприятия, които вдъхнахме у другия. Небето над нас се доближаваше все повече и повече, а нощем беше като купол на малка църквичка, който можехме да докоснем с върха на пръстите с...

 Миоза... Мидриаза... В един порочен кръг без начало и край. Познатата игра. Гледа ме право в очите. Като бездомно куче съм. Като наркоман. Чакам порцията блудкава попара. Спринцовката. Потича ми слюнка. Вените ми изпъкват. Нека ми даде ...